Форум АНХИРА - здраве, успех, свобода

Автор Тема: Моята история  (Прочетена 10566 пъти)

Неактивен vavali4

  • Директори Емо
  • Newbie
  • *
  • Публикации: 1
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Моята история
« -: 21, Януари, 2011, 17:02:11 »
Казвам се Вася.Точно преди година отчаяно търсех начин да подобря здравето си. 
   Току-що гинеколожката ми беше казала, че трябва да се оперирам, за да си разреша проблемите /в чантата ми имаше листче с телефона на препоръчания от нея доцент, но не мислех че е удачно да го използвам /.Имах обилен и продължителен цикъл, съпроводен и с кръвоизливи / от години, но през последните две оплакванията ми се засилиха /, който ме караше да се чувствам ужасно.Анемията беше едно от последствията.Появиха се и проблеми във дните в промеждутъка между месечните ми цикли.Гърдите ме боляха безпричинно, 2-3 пъти си правих мамография, но нищо притеснително не откриваха лекарите.Лекарства не съм пила, но пробвах с лечебно гладуване, билки, хомеопатия.
    Малко преди гинеколожката, с личната ми лекарка /която много уважавам / проведохме един такъв разговор.Имах от година и половина шиен радикулит/диагноза, поставена ми от невролог /.Минах през инжекции, повече от месец пиех и лекарства, физиотерапия, лечение при биоенерготерапевт, хомеопатия, балнеолечение и накрая като отидох при личната си лекарка и и споделих,че не си чувствам ръката здрава / не смеех да нося по-тежки неща с лявата си ръка, пазех я целенасочено от физически усилия /, защото ме болеше, макар и да бяха отшумяли част от оплакванията ми, тя ми каза, че от тук нататък така ще е, може и по-зле да става.Аз се засмях и и казах: Но аз съм само на 47 години!
    Кръстът ме схващаше поне през 3 месеца.Първоначално пиех диклак и подобни такива, след това започнах да ходя на процедури при една биоенерготерапевтка / тъй като стомахът започна да ми създава проблеми /.Възстановявах се, но не винаги напълно и след определен период пак се схващах.Това е нещо много болезнено, повярвайте ми.   
   Водех почти природосъобразен начин на живот / прекален светец и богу не е драг/-предпочитам ходенето пеша, рядко използам автомобилния транспорт, ходя на туризъм, започнах с йога да се занимавам, в храната ми преобладават плодовете и зеленчуците, а на практика се чувствах болна.
   Точно тогава открих Емил Найденов чрез нета, а той ме откри за Аквасорс, за което съм му благодарна.Започнах да използвам продуктите, които той ми казваше - АФА, ЕМК, Колактив3, Мунрайс.Това продължава и до днес.След третия месец ръката не ме болеше, оплакванията във времето между два цикъла ми изчезнаха, а след петия месец цикълът ми се нормализира.Вече цяла година кръстът не ми се е схващал.Имах проблем с освобождаването на дебелото си черво, след 2-3 месец и той се разреши.Паралелно с тези продукти изпих и едно "Лесно начало", едно "Алое фреш", Коензим Q10, САО, а сега пия от Плодовата енергия.
      В момента се чувствам жива.Продуктите на Аквасорс присъстват постоянно в менюто ми и в това на децата ми.Вярвам в тях, защото постоянно виждам тяхното въздействие върху себе си и хората, които най-много обичам.
     За някои написаното може да звучи пресилено, но това са фактите.А, който ме познава знае, че лъжата не ми е присъща.
    Това беше момент на откровение в деня на навършване на 48 -та ми годишнина, защото съм убедена, че споделяйки казаното мога да съм полезна на много хора.

Неактивен nelit

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 1
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Моята история
« Отговор #1 -: 23, Януари, 2011, 17:51:38 »
Моята среща с Коензим Кю 10

Моята първа среща с продукта Коензим Q10 (Кю 10) стана през една юнска вечер на 2009 г.
Няколко месеца преди това бях започнала да приемам редовно Зелена енергия и КолАктив 3.
Него ден беше петък, трябваше да приготвям багаж за пътуване за едногодишния юнак, за мен и баща му, да свърша още куп задачки по дома. Имах срещи и навън.
През деня прочетох една статия за синергичния ефект от коензим Кю 10 и СуперАнтиоксидант.
Бях купила една опаковка за една близка и още я пазех при себе си. Вечерта се присетих за нея - вече капнала от умора.
Отворих кутийтаката и си взех една капсула с идеята, че заслужавам да пробвам.

След като натоварихме багажа, изпитах желание да покарам. Малко. Да изкарам колата от София.

Живеем в Младост, та до Горубляне аз да карам. Мъжът ми се съгласи да ми отстъпи шофьорското място.

Имах шофьорска книжка, но рядко шофирах. Трябваше ми специална настройка на ума, за да съм в кондиция. Рядко имах време да се настройвам и така уменията ми си оставаха неизползвани. Изпитвах стрес понякога дори само да се возя.

Набързо си опресних усещанията за скорости и мигачи. Потеглихме. Минахме Горубляне, започна магистралата, а аз си карам. Измолих да направим смяната по-натам, на първата бензиностанция.
Наближихме я. А при мен пак - голямо желание да карам.
Продължихме така - аз на  шофьорското място, съпругът ми отзад при детето.
По някое време той ме пита: "Ама ти и джипове ли изпреварваш?"
Аз просто си карах спокойно и спазвах всички правила.
Така докарах семейството до Пловдив.
Тая едничка капсула от коензима хем ми беше вдъхнала сили след дългия натоварен ден, хем ме беше успокоила, за да си използвам уменията на млад шофьор.
А през лятото минах над 500 км из Родината - сама с детето или с него и баба му.

Понякога имаше моменти, когато усещах, че се разтрепервам от напрежение - например маневрирайки на селска тревясала улица под наклон или правейки обратен завой в центъра на хълмист град. Но винаги си носех коензима с мен. Една капсула от него или лъжичка-две от мигновената храна "Клетъчна енергия" и се справях със ситуацията лесно и бързо.
Така открих Коензим Кю 10 - моя партньор за побеждаване на стреса от натовареното ежедневие. Благодаря!